сряда, 28 септември 2016 г.

Монолог

Разкъсваш топлата плът, издишаш кървава пара. Никога не си спирало да нападаш в моите гори, Разочарование. Години наред пращах стражи по поречието на реката, край изворите на живота. Чаках те сама скрита зад дърветата, затаила дъх, стискаща студената метална дръжка, но ... нищо. Ти причакваш там, където не те очакват. Хващаш слабите, пиеш от кръвта на наивните. Заблудените са твоята плячка. Ти си страхливец, Разочарование. Обичаш тъмнината и немощта. Ти печелиш от загубите и богатееш от бедността. Не съм виждала цвета на очите ти, но би трябвало да е сив. Моите очи са кафяви, само да знаеш. И гледат надалече.

Пациенти

Ще си твърде шумен в библиотеката, ще носиш твърде ярка блуза. Ще бъдеш празната бутилка на пътеката, хайде, дай им неударената буз...