събота, 10 юни 2017 г.

Страшно е, че плачем за глупости

Здрав си, но не си достатъчно висок или слаб, или красив. Имаш пари, но не достатъчно, че да отидеш на почивка. Имаш семейство, но съседите ви изглеждат по-щастливи, не се карат, имат и куче. Обичат те, но не е както ти искаш, или, който ти искаш. Работиш, но не те кефи колективът, шефът, парите, местоположението на работата. Слънчево е, ама е супер жегата. Вали сняг, но е голям студ. Единственото общо в тези изречения е съюзът "но".
Плачем за глупости, оплакваме се от глупости, страдаме за глупости, ядосваме се за глупости, обвиняваме за глупости, а най-голямата глупост е да имаш толкова много, и да си нещастен. 

П.С. Изреченията трябва да се четат наобратно.

Пациенти

Ще си твърде шумен в библиотеката, ще носиш твърде ярка блуза. Ще бъдеш празната бутилка на пътеката, хайде, дай им неударената буз...