четвъртък, 19 ноември 2015 г.

Дом

Не искам да забравя колко хубаво ми е, когато влакът спре на на 20 морски мили от теб. Не искам други миризми, други спомени, не искам нови мебели, не искам гълъби, искам чайки.

Не пръст, а пясък, дим от печки, дървено столче, старо пиано, искам старите каси на вратите с надрасканите имена и дати по тях. Искам да гледам хората отдолу нагоре и да не мисля за нищо повече освен за първия сняг и пързаляне с пантофи по улицата. Искам някой да ми стопли ръцете, когато се прибера, а с тях и сърцето.
 Но знам. Знам, че един ден всичко това ще го има само в горния ляв шкаф на сърцето ми, под тонове прах и стари опаковки от дъвки. А до мен, до мен ще стои едно малко същество, което тепърва ще пълни своя горен ляв шкаф със спомени.

Няма коментари:

Публикуване на коментар