Здрав си, но не си достатъчно висок или слаб, или красив. Имаш пари, но не достатъчно, че да отидеш на почивка. Имаш семейство, но съседите ви изглеждат по-щастливи, не се карат, имат и куче. Обичат те, но не е както ти искаш, или, който ти искаш. Работиш, но не те кефи колективът, шефът, парите, местоположението на работата. Слънчево е, ама е супер жегата. Вали сняг, но е голям студ. Единственото общо в тези изречения е съюзът "но".
Плачем за глупости, оплакваме се от глупости, страдаме за глупости, ядосваме се за глупости, обвиняваме за глупости, а най-голямата глупост е да имаш толкова много, и да си нещастен.
П.С. Изреченията трябва да се четат наобратно.
