неделя, 20 ноември 2016 г.

Различното

Ще ги изгоня всичките, ще крещя истерично след тях, ще хвърлям камъни и прах, ще плюя, ще си скубя косите. Нека мислят, че съм луд, че съм звяр. И без това хората не разпознават нищо по-различно от цвета на собствената си козина, от следите на собствените си лапи. Дори да тичаш паралелно с тях, ще ти кажат, че си в грешната посока.
Затова не тичай с грешното стадо, не тичай със страхливците. Те бягат от паника, ти тичай от радост. Те обичат от самота, ти обичай въпреки себе си. Те се грижат само за своите си, ти се раздавай на другите. Те прощават, но не забравят, ти бъди с амнезия за грешките. Те се смеят на различното, ти бъди различното. Ти бъди различното!

неделя, 13 ноември 2016 г.

Къде е добрият Бог, когато ти трябва: Част първа

Една от най-неприятните човешки склонности за мен е самосъжалението. Може би защото го владея до съвършенство. Самосъжалението се отключва много лесно - с една разходка вечер в студа, слушайки някаква депресарска песен. Песента обикновено я включваш в трейлъра на драмата, която вече пишеш в главата си.

Защо съм с тези килограми, какъв е този широк нос, защо не ми благодариха, за това, което направих, как може само на мен да ми се случва. 

Докато стигнеш до:

Чуваш ли ме там горе, животът ми има ли смисъл, какво ще стане, ако си отида сега?

Ако бях Бог, бих си залепила един шамар. Той всъщност го направи тази вечер, по Неговия начин...
Облечена съм в зелено дебело яке, имам шапка, жилетка и блуза, нося гумени ботуши, за да не ми се мокрят краката - дъждовно е и е кучи студ. Слушам музика от новия  си телефон и вървя към топлата си квартира. И се самосъжалявам...Навсякъде около мен е осветено, приветливи кафенета, скъпарски ресторанти, весели хора. Към края на булеварда виждам три дечица да седят на една пейка, а около тях някакъв дим, Позагледах се и видях, че пушат заедно цигара.
Щях да отмина, но тъй като бях в драма-настроение, лесно усетих емоциите на загрижен човек.
Попитах ги дали мога да седна при тях и те ми направиха място. И трите бяха постигани като момчета. Най-голямото дете беше момиче на дванайсет, имаше по-малко момиче до нея, а най-малкият беше момченце на седем години.
Той допуши цигарата и я изгаси в пейката. Момичетата ми се усмихваха гордо, докато им обяснявах, че дробчетата им почерняват от дима и после ще дишат трудно. Разпитах ги за родителите им, казаха, че нямат. Е, по-късно излязоха с други твърдения. Реших, че това с цигарите им се струва модерно, и им казах, че всъшност не е. "А, како, ти пушила ли си?" Добре, че не бях.
Носовете им течаха така, както само - 5 градуса могат да го постигнат.
Поискаха ми пари, естествено. "Е, кажи ми как да ти дам пари, като виждам, че пушиш?" Отговорът беше: "Тогава ни купи нещо ти. Купи ни сок." Обикновено такива молби ме ядосват. Ако искаш нещо, трябва да е храна. И трябва да я оценяваш. Каква добра мисъл, де да можех да спазвам принципите, които искам да важат за другите.

Взех им напитките все пак. Три кенчета газирано. Толкова е достатъчно да накара три малки деца да те слушат за две минути. Минахме през темата за цигарите, за това, че е студено и трябва да се приберат, където живеят. Сигнахме и до Бог. "Вие знаете ли кой е Исус?"
"Да, Той много обича малките деца."
Той много обича малките деца. Малките замръзващи, безнадеждни, без бъдеще, изгубени деца. Малките оцеляващи, преждевременно пораснали български деца. Малките прекрасни лица, които един ден ще са красива стока, с която сами да си купуват сок и цигари. Трудно е да се повярва, нали? Къде е добрият Бог, когато ти трябва? Ами, може би не много далече.
Може би върви близо до някой, които се тревожи за глупости, дръпва му слушалката от ухото и прошепва: "Това, което съм ти дал, ще те радва повече, ако избереш да го споделиш".
Това, за което най-много обвиняваме Бог, е всъщност най-ценното качество, което Той ни е дал - свободната воля. Чудно ви е каква е връзката? Свободна воля е да нараниш човек, свободна воля е и да го обичаш. Ако махнеш първата част, значи изборът изчезва. Най-висшата форма на любов е тази, в която даваш пълна свобода на избор на другия. Избор да гради, избор да събаря. 
Вече не ми е толкова важно дали съм дебела или не. Знам, че това, което имам е дар, а подаръците трябва да се оценяват. 
Та, такъв е добрият Бог.

П.С. Благодаря Ти за квартирата!

сряда, 28 септември 2016 г.

Монолог

Разкъсваш топлата плът, издишаш кървава пара. Никога не си спирало да нападаш в моите гори, Разочарование. Години наред пращах стражи по поречието на реката, край изворите на живота. Чаках те сама скрита зад дърветата, затаила дъх, стискаща студената метална дръжка, но ... нищо. Ти причакваш там, където не те очакват. Хващаш слабите, пиеш от кръвта на наивните. Заблудените са твоята плячка. Ти си страхливец, Разочарование. Обичаш тъмнината и немощта. Ти печелиш от загубите и богатееш от бедността. Не съм виждала цвета на очите ти, но би трябвало да е сив. Моите очи са кафяви, само да знаеш. И гледат надалече.

събота, 11 юни 2016 г.

Прозрачните хора

Забелязват ги единствено когато са изцапани. Те носят цветове, които този далтонистичен свят не разбира, затова е измислил ново определение за тях - прозрачни. За да ги виждат хората, те често ходят с мръсни дрехи, това ги връща във видимия спектър. Но тогава пък много се набиват на очи, започват да се пречкат по ъглите на подлезите, в автобусите, превръщат се в ходещи лекета. Имали една положителна черта, обаче, Не говорели. Та, кой би искал говорещи петна. Има изследвания, според които тяхната реч също е неразбираема за този свят, затова и не се хабят.
П.П. Прозрачното е мръсно бяло, а не липса на цвят.
                                      

вторник, 17 май 2016 г.

Тrespasser metaphor

The trespasser came again. This time I was awake and observing behind the near tree. I heard the first cry of a smashed blade of grass under his feet. He heard it, too, and smiled. He was making those bloody green traces in the field for years, making me think there's no other path, but his. That is why he comes for, to steal, kill or destroy - grass, happiness, dreams, lives. But not this time. This time I was awake...

неделя, 24 април 2016 г.

Стружки

Всеки път влизам боса вътре, по пода е посипано със ситни стъкълца, но никога не мета. Дори когато ми се забие някое в ходилото. Болките са различни, когато счупеното нарани отвън и нарани отвътре. По пода лежат истории, всичките са били хора, сега са само ситна огледална прах. Всеки се разби по различно време, но на едно и също място - в лявата част на гърдите ми. Не знам защо ги пазя, само приглушено скърцат по пода, като стъпвам. А толкова им се радвах като бяха цели, че не забелязвах пукнатините им. Никой не заслужава да го гледаш така, сякаш няма пукнатини. Никой не заслужава това бреме, в един момент се пръска от тежестта и от него ти остават само стружки.

петък, 1 април 2016 г.

Пролетно почистване

Всичко вече е написано, обмислено, казано, изплакано и оплакано. Какво да направя? Да оставя това "всичко" там, където и то ме остави. Да си вържа косата с ластика на надежда, да измия прозорците от калния дъжд на разочарованието. Той често ги зацапва. Да изтупам килима на миналото и да го оставя да се проветри от носталгията. Гардероба все го отлагам, но не и днес. Страх ме е, че ще извадя мръсни дрехи, че ще има молци, но в кой ли гардероб няма?! Днес ще го изтърбуша, че да ми олекне. И когато вече всичко е чисто, ще седна кротко до прозореца и ще очаквам гостите.

петък, 22 януари 2016 г.

Сън

Представи си .. вятър. Но не студен, не го усещаш, само движи тревите и дрехите ти. Движи и облаците, бързо като на кино. Идват и откъслечни звуци, вълни, гласове на чайки, вятър, пак вълни, вятър, силен вятър. И някой те вика, чуваш далечните стъпки, защото тревата танцува шумно в такт с тях. Някой те вика по име, но не се обръщаш, вече никой не те нарича така. Никой от както беше на 5. Защо се връщаш отново тук, какво си оставил? Този някой продължава да те вика, вятърът затихва, ти си готов да погледнеш зад себе си. Но вече не си ти, малките ти ръце не могат да разгърнат високата  зелена трева, виждаш я като танцуващо море, надигаш се на пръсти. Така правят децата, когато не виждат. Но ти разпознаваш силуета.
Пак вятър и вълни, и чайки. Облаците се завъртат като изпуснат балон. Тъмнина. А можеше да се обърнеш по-рано, преди да се събудиш.

петък, 15 януари 2016 г.

Всеки.

Всеки би избягал, щом те види,
носиш образа на болестта,
А ти тъй кротко се усмихваш,
викали ти самота.

Сплиташ дългите коси на плитка,
слагаш черната пола.
Ставаш ходеща визитка
на разбитите сърца.

Ти наистина не осъзнаваш
колко, всъщност, ги боли
хората, когато срещнат
твоите тъмни весели очи.

Там те виждат своето отражение
и тогава ясно осъзнават
своето пълно поръжение -
те пустини населяват.

Но не се вини, не си виновна,
че сме склонни да си се гордеем.
Самота, ти си за нас отровна,
само щом откажем да съзреем.

неделя, 10 януари 2016 г.

Отвара от хора


Пия ги, взимам ги на всеки три часа с вода. Когато усетя сърцебиене особено. Връзвам си ги около врата с марля  при болки в гърлото. За навехнато много помагат, отнемат всякакъв оток. Ще ти препоръчам всяка година да ги сменяш, обаче, че ставаш резистентен. Аз ли откъде съм чул? Е, това е ефектът при мен. "Хора" си е прилично универсално лекарство, можеш да го купиш като крем, капки, хапчета, спрей, но наистина трябва да си сменяш хапчетата от този вид редовно. Хубавото е, че всяка година излизат нови, така наистина са ефикасни. А защо ми предстои сърдечна операция, ли? Стига сега и ти, те са животоподдържащ препарат, нали знаеш, всички сме в краен стадий, на нас винаги ще ни трябва нещо радикално. Някои говорят за алтернативни методи, но аз не вярвам много-много. "Хора" били действали заради "плацебо" ефекта?! Пфф, глупости, поддържат ли ме - поддържат ме. Аз рискове не обичам. Нищо, че от тях ми сълзят очите и често ми трепти лявата страна. По-добре така, отколкото никак. Ти за какво спомена преди малко? Този препарат.. кажи го де.."Любов" си търсил по аптеките. Че те отдавна го спряха, бе, колега! Поредният фалшификат бил. Не, аз не съм го пил, ама така  съм чувал. Не си губи времето и парите, слушай ме мен какво ти препоръчвам.
Ето едно блистерче

Пациенти

Ще си твърде шумен в библиотеката, ще носиш твърде ярка блуза. Ще бъдеш празната бутилка на пътеката, хайде, дай им неударената буз...