сряда, 9 декември 2015 г.

Revelations

Take me to the moors
in a cold and misty morning, 
when the world around me sleeps
and I don't know where I'm going.

There I'll find You in the fog
where the noise around me seizes.
And I'll see You as my Rock
as wisdom comes in little pieces.

понеделник, 23 ноември 2015 г.

Не късай диви цветя

Не късай диви цветя, смисъл няма. В момента, в който ги изтръгнеш вече не са цветя, не са себе си, ще те одерат като за последно, но това ще е всичко, което ще ти остане от тях - отчаяна драскотина по ръката. Те не искат възхищението ти, удобната саксия, ненавиждат топлината на стаята. На тях им дай вятър, дай им дъжд и облаци. Смеят се в лицето на бурята и чакат есента с нетърпение. Странно, мислиш? Кой не иска да го скрият от студа, кой не иска да избегне края. Виждаш ли тези набръчкани листа и свити пъпки? Значи виждаш всеки боен белег, всяка загубена и спечелена битка със стихиите. А те, дивите цветя, са воини, плачат само  сутрин рано, когато другите спят. Ако някой ги  види, казват, че е от росата.

четвъртък, 19 ноември 2015 г.

Дом

Не искам да забравя колко хубаво ми е, когато влакът спре на на 20 морски мили от теб. Не искам други миризми, други спомени, не искам нови мебели, не искам гълъби, искам чайки.

Не пръст, а пясък, дим от печки, дървено столче, старо пиано, искам старите каси на вратите с надрасканите имена и дати по тях. Искам да гледам хората отдолу нагоре и да не мисля за нищо повече освен за първия сняг и пързаляне с пантофи по улицата. Искам някой да ми стопли ръцете, когато се прибера, а с тях и сърцето.
 Но знам. Знам, че един ден всичко това ще го има само в горния ляв шкаф на сърцето ми, под тонове прах и стари опаковки от дъвки. А до мен, до мен ще стои едно малко същество, което тепърва ще пълни своя горен ляв шкаф със спомени.

четвъртък, 4 юни 2015 г.

Black and not

Тhe world was black and white,
only You came out with colour.
Аnd I did what I could,
but You burned my hidden tower.

Now all the world's the same
but You have fleshly faded.
And left me living here
yet, You left me painted.

петък, 22 май 2015 г.

Толкова ли е страшно, че си тръгваме?

Никой не обича сбогуванията. Тези с любимата блуза, с домашен любимец, със семейството, понякога и с несбъдната мечта. Защо се плашим, когато дойде време за "Довиждане"? Ще ни бъде ли по-лесно да живеем, сякаш това никога няма да се случи, сякаш всичко тук е вечно? Дали не се страхуваме, че някой ни напуска завинаги, без да сме дали всичко от себе си за него, без да сме му/ѝ казали, че светът ще бъде малко по-ветровит и хладен след нашето "Сбогом"? А ако аз трябва да си тръгна, дали не се страхувам, че никой не ми е казал, че светът ще бъде малко по-ветровит и хладен без мен?

вторник, 5 май 2015 г.

Разговор до камината

- Не искам да те разочаровам, дете.. Какво си мислеше - раждаш се и светът те прегръща? Мислеше си, че снегът е бял, а нощното небе е черно? Че на мечето ти му е студено, ако е без пижама?  Дори и днес, след толкова години пак успя да се излъжеш, пак успя да те излъже. Да, хората се усмихват, те говорят убедително и те гледат в очите, но само за да огледат себе си в тях. - изцъка  с език Разумът, потри ръце от студ и понечи да си тръгне.
Тогава Сърцето стана, незабелязано  изтри сълзата в ъгъла на окото си. Сякаш не беше чуло и дума. После с тъжна усмивка отвори вратата пред него:
- Ето, ти винаги си тръгваш първи, а аз оставам да разравям  камината. Така дори и да замръзвам, ще се стопля...

понеделник, 20 април 2015 г.

Щастливецът

Ако си мислиш, че ти е студено, защото не е лято, че си нещастен, понеже не си там, за където мечтаеш, че никой не те обича, защото ти самият не се харесваш, то дълбоко грешиш, малко човече! Спри да се криеш в миналото или да потропваш нетърпеливо с крак, в очакване на бъдещето. Едното е било, и другото ще дойде, но "днес" е единственото, което имаш. Напиши на сърцето си ЩАСТЛИВЕЦ, ако трябва и на ръката си. Изживей като такъв всяко следващо "днес.

I don't





Everyone talks about the crazy, heart-breaking, mind-blowing "love" that makes you lose all of your sanity, shakes you like an earthquake and leaves you speechless. They say that this is the true one, they believe in it, pursue it. I don't, not at all! True love is humble, tucks you with the blanket quietly and turns off the lights, cooks the dinner, laughs at the flaws, protects fiercely. At times it cries secretly in the bathroom, gives away its seat on the bus, kisses your bruises and messes up your hair. It talks with you on the phone for an hour even if it wants to sleep, says "Thank you" and "I'm sorry" and all this while bleeding. Because true love bleeds out of sacrifice and it is ready to die for you. It has nothing to do with emotions and dreams. It is a life-long war against one's own ego.

04.03.2015

Пациенти

Ще си твърде шумен в библиотеката, ще носиш твърде ярка блуза. Ще бъдеш празната бутилка на пътеката, хайде, дай им неударената буз...