понеделник, 23 ноември 2015 г.

Не късай диви цветя

Не късай диви цветя, смисъл няма. В момента, в който ги изтръгнеш вече не са цветя, не са себе си, ще те одерат като за последно, но това ще е всичко, което ще ти остане от тях - отчаяна драскотина по ръката. Те не искат възхищението ти, удобната саксия, ненавиждат топлината на стаята. На тях им дай вятър, дай им дъжд и облаци. Смеят се в лицето на бурята и чакат есента с нетърпение. Странно, мислиш? Кой не иска да го скрият от студа, кой не иска да избегне края. Виждаш ли тези набръчкани листа и свити пъпки? Значи виждаш всеки боен белег, всяка загубена и спечелена битка със стихиите. А те, дивите цветя, са воини, плачат само  сутрин рано, когато другите спят. Ако някой ги  види, казват, че е от росата.
в

7 коментара:

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Пациенти

Ще си твърде шумен в библиотеката, ще носиш твърде ярка блуза. Ще бъдеш празната бутилка на пътеката, хайде, дай им неударената буз...

  • Рождество в първо лице
    Знаете ли, преди време  дори не би ми хрумнало да напиша нещо свое, винаги съм мислила, че нямам талант. Всъщност нескромно смятах за себе ...
  • Страхът на Идеалия
    Той беше Искрен. Буквално. Това беше една от топ 3 причините хората да не го харесват –  о тговаряше си на името. Други твърдяха, че не им ...
  • Пролетно почистване
    Всичко вече е написано, обмислено, казано, изплакано и оплакано. Какво да направя? Да оставя това "всичко" там, където и то ме ост...