понеделник, 24 декември 2018 г.

Рождество в първо лице

Знаете ли, преди време  дори не би ми хрумнало да напиша нещо свое, винаги съм мислила, че нямам талант. Всъщност нескромно смятах за себе си, че сигурно съм най-безполезната овца не просто в околията на Витлеем, ами в цяла Юдейска област. Като споменахме Юдея, всъщност моят
господар се казва Юда – чудесно двадесетгодишно момче, което се грижи за мен, от когато бях малко агънце. Може да се каже, че той ме спаси от безславна смърт, тъй като съм се родила с по-късо задно ляво краче и, както се досещате, нямаше как да се класирам за жертвено агне за принос за грях, но пък със сигурност щях да стана на вкусна чорба. Той помоли баща си да ме остави жива, а след  това често идваше в кошарата да ме вижда и да ми носи допълнително храна. Казваше, че съм специално агънце, но, за съжаление, аз пораснах като едно голямо разочарование.
Нали знаете как овцете дават вълна и мляко? Е, познайте кой беше с най-нисък млеконадой през летните месеци... Успявах да дам вълна едва на половина на моите връстници и като цяло бях най-хилавата овца в стадото. Бях грозна гледка след стригане. За мое пълно объркване Юда не реши да ме заколи, а продължи да се грижи за мен дори когато баща му и другите овчари твърдяха, че съм болна и мога да заразя останалите овце. И така, на мен не ми остана друго освен да живея заради моя господар Юда. Единственото, което можех да правя за него, беше да топля гърба му, когато лягаше вечер на поляната до нас. Това стана смисълът на моя живот. Сигурно си мислите, че е нещо абсолютно нищожно, но всъщност много от овчарите се разболяват лошо през месеците, в които спят до стадата си на открито. Да спася Юда от пневмония стана моята основна задача, защото, както той вярваше, че съм специално агънце, така и аз виждах, че е различно момче. Не беше безотговорен и разсеян като връстниците си, не беше жесток и сърдит като старите овчари. Винаги носеше дървена свирка в ръка и, когато беше сам или сред овцете, започваше да твори различни мелодии. След  това дълго гледаше нагоре, падаше на колене и се покланяше до земята.
Един ден ми разказа, че така се покланя на Яхве, а това не беше нещо често срещано сред евреите по това време. Земите им бяха окупирани от римските легиони, а самите те едвам успяваха да изкарват прехраната си. Не им оставаше време да мислят за Яхве,  а когато го правеха, често негодуваха срещу Него. Юда не беше такъв. Разказваше ми за своя Бог толкова искрено и разпалено, че чак и на мен ми се прииска да го срещна някой ден. Разбира се, с моя по-къс крак и „перфектна“ външност това би било невъзможно, но не ми пречеше да помечтая заедно с Юда. Той очакваше нещо велико да се случи скоро, чакаше да се появи Месията – Спасителят, изпратен от Яхве за народа на Аврам. Не знаеше кога и как, но Го чакаше и говореше толкова много за това, че останалите овчари започнаха да го наричат Юда Витлеемския пророк.
Една вечер, докато лежахме както обикновено с гръб един към друг, Юда въздъхна едва доловимо и каза нещо, което никога няма да забравя: „Знаеш ли, пророк Малахия казва, че преди последните дни ще се появи някой, който ще обърне сърцата на бащите към децата и на децата към бащите. Дали живеем в това време, агънце? Колко ми се иска да е така...“ . Гласът му потрепери и заглъхна. Юда беше най-малкият син, а майка му беше починала по време на раждането. Баща му почти не го забелязваше, а по-големите му братя се държаха с него както останалите овчари – подиграваха му се. Опитах се да опра гърба си по-плътно до неговия, за да го утеша, когото чух най-прекрасната мелодия в живота си. Идваше сякаш отдалече, но с всяка следваща секунда се усилваше все повече и повече. Със звука и небето се променяше. Стана по-светлосиньо, после розово. Скочихме на крака от изумление и се заоглеждахме. Всички мигаха с пресвити очи в просъница, когато от светлорозовия облак над нас започнаха да се оформят силуети на хора в снежнобели дрехи. Музиката идваше от тях, те пееха. Най-отпред стоеше един мъж, който се обърна към разтреперените овчари с думите: „Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. И това ще ви бъде знакът – ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли“. Видението и музиката си отидоха, както и дойдоха – внезапно, което остави нощното небе сякаш по-тъмно от преди това. За около минута цареше такава тишина, че се чуваше само учестеното дишане на всички ни. В тишината се чу тихо тупване. Най-възрастният и най-язвителният овчар увисна на врата на Юда, хлипайки като дете. След него същото направиха и всички останали. Ако бях човек, щях да се разплача заедно с тях. Всички разбраха и повярваха, че Месията наистина е дошъл на света, както Яхве беше говорил чрез пророците. А Юда ли? Никога не съм го виждала по-щастлив, защото той усети, че преживява думите на пророк Малахия.
Какво да ви кажа за мен...Все още куцам с по-късото си задно копито, старая се за млякото, но последния месец успях да дам едва с пет литра повече. И все пак усещам нещо различно ето тук, под проскубаното си вълнено кожухче, нещо топло и силно, което ме кара да ставам сутрин с песен. Знам, че съм ценна и обичана заради и въпреки мен самата. Знам, че великият и единствен Създател не отвръща глава, когато гледа към мен. Напротив, Той ме направи вестител на най-добрата вест - Спасителят е тук.
Снимка: Daniel Sandvik, Unsplash

Пациенти

Ще си твърде шумен в библиотеката, ще носиш твърде ярка блуза. Ще бъдеш празната бутилка на пътеката, хайде, дай им неударената буз...