Пролетно почистване

Всичко вече е написано, обмислено, казано, изплакано и оплакано. Какво да направя? Да оставя това "всичко" там, където и то ме остави. Да си вържа косата с ластика на надежда, да измия прозорците от калния дъжд на разочарованието. Той често ги зацапва. Да изтупам килима на миналото и да го оставя да се проветри от носталгията. Гардероба все го отлагам, но не и днес. Страх ме е, че ще извадя мръсни дрехи, че ще има молци, но в кой ли гардероб няма?! Днес ще го изтърбуша, че да ми олекне. И когато вече всичко е чисто, ще седна кротко до прозореца и ще очаквам гостите.