Къде е добрият Бог, когато ти трябва: Част първа

Една от най-неприятните човешки склонности за мен е самосъжалението. Може би защото го владея до съвършенство. Самосъжалението се отключва много лесно - с една разходка вечер в студа, слушайки някаква депресарска песен. Песента обикновено я включваш в трейлъра на драмата, която вече пишеш в главата си.

Защо съм с тези килограми, какъв е този широк нос, защо не ми благодариха, за това, което направих, как може само на мен да ми се случва. 

Докато стигнеш до:

Чуваш ли ме там горе, животът ми има ли смисъл, какво ще стане, ако си отида сега?

Ако бях Бог, бих си залепила един шамар. Той всъщност го направи тази вечер, по Неговия начин...

Облечена съм в зелено дебело яке, имам шапка, жилетка и блуза, нося гумени ботуши, за да не ми се мокрят краката - дъждовно е и е кучи студ. Слушам музика от новия  си телефон и вървя към топлата си квартира. И се самосъжалявам...Навсякъде около мен е осветено, приветливи кафенета, скъпарски ресторанти, весели хора. Към края на булеварда виждам три дечица да седят на една пейка, а около тях някакъв дим, Позагледах се и видях, че пушат заедно цигара.

Щях да отмина, но тъй като бях в драма-настроение, лесно усетих емоциите на загрижен човек.

Попитах ги дали мога да седна при тях и те ми направиха място. И трите бяха постигани като момчета. Най-голямото дете беше момиче на дванайсет, имаше по-малко момиче до нея, а най-малкият беше момченце на седем години.

Той допуши цигарата и я изгаси в пейката. Момичетата ми се усмихваха гордо, докато им обяснявах, че дробчетата им почерняват от дима и после ще дишат трудно. Разпитах ги за родителите им, казаха, че нямат. Е, по-късно излязоха с други твърдения. Реших, че това с цигарите им се струва модерно, и им казах, че всъшност не е. "А, како, ти пушила ли си?" Добре, че не бях.

Носовете им течаха така, както само - 5 градуса могат да го постигнат.

Поискаха ми пари, естествено. "Е, кажи ми как да ти дам пари, като виждам, че пушиш?" Отговорът беше: "Тогава ни купи нещо ти. Купи ни сок." Обикновено такива молби ме ядосват. Ако искаш нещо, трябва да е храна. И трябва да я оценяваш. Каква добра мисъл, де да можех да спазвам принципите, които искам да важат за другите.

Взех им напитките все пак. Три кенчета газирано. Толкова е достатъчно да накара три малки деца да те слушат за две минути. Минахме през темата за цигарите, за това, че е студено и трябва да се приберат, където живеят. Сигнахме и до Бог. "Вие знаете ли кой е Исус?"

"Да, Той много обича малките деца."

Той много обича малките деца. Малките замръзващи, безнадеждни, без бъдеще, изгубени деца. Малките оцеляващи, преждевременно пораснали български деца. Малките прекрасни лица, които един ден ще са красива стока, с която сами да си купуват сок и цигари. Трудно е да се повярва, нали? Къде е добрият Бог, когато ти трябва? Ами, може би не много далече.

Може би върви близо до някой, които се тревожи за глупости, дръпва му слушалката от ухото и прошепва: "Това, което съм ти дал, ще те радва повече, ако избереш да го споделиш".

Това, за което най-много обвиняваме Бог, е всъщност най-ценното качество, което Той ни е дал - свободната воля. Чудно ви е каква е връзката? Свободна воля е да нараниш човек, свободна воля е и да го обичаш. Ако махнеш първата част, значи изборът изчезва. Най-висшата форма на любов е тази, в която даваш пълна свобода на избор на другия. Избор да гради, избор да събаря. 

Вече не ми е толкова важно дали съм дебела или не. Знам, че това, което имам е дар, а подаръците трябва да се оценяват. 

Та, такъв е добрият Бог.

П.С. Благодаря Ти за квартирата!