петък, 22 май 2015 г.

Толкова ли е страшно, че си тръгваме?

Никой не обича сбогуванията. Тези с любимата блуза, с домашен любимец, със семейството, понякога и с несбъдната мечта. Защо се плашим, когато дойде време за "Довиждане"? Ще ни бъде ли по-лесно да живеем, сякаш това никога няма да се случи, сякаш всичко тук е вечно? Дали не се страхуваме, че някой ни напуска завинаги, без да сме дали всичко от себе си за него, без да сме му/ѝ казали, че светът ще бъде малко по-ветровит и хладен след нашето "Сбогом"? А ако аз трябва да си тръгна, дали не се страхувам, че никой не ми е казал, че светът ще бъде малко по-ветровит и хладен без мен?

Няма коментари:

Публикуване на коментар