понеделник, 23 ноември 2015 г.

Не късай диви цветя

Не късай диви цветя, смисъл няма. В момента, в който ги изтръгнеш вече не са цветя, не са себе си, ще те одерат като за последно, но това ще е всичко, което ще ти остане от тях - отчаяна драскотина по ръката. Те не искат възхищението ти, удобната саксия, ненавиждат топлината на стаята. На тях им дай вятър, дай им дъжд и облаци. Смеят се в лицето на бурята и чакат есента с нетърпение. Странно, мислиш? Кой не иска да го скрият от студа, кой не иска да избегне края. Виждаш ли тези набръчкани листа и свити пъпки? Значи виждаш всеки боен белег, всяка загубена и спечелена битка със стихиите. А те, дивите цветя, са воини, плачат само  сутрин рано, когато другите спят. Ако някой ги  види, казват, че е от росата.

7 коментара:

Пациенти

Ще си твърде шумен в библиотеката, ще носиш твърде ярка блуза. Ще бъдеш празната бутилка на пътеката, хайде, дай им неударената буз...