петък, 22 януари 2016 г.

Сън

Представи си .. вятър. Но не студен, не го усещаш, само движи тревите и дрехите ти. Движи и облаците, бързо като на кино. Идват и откъслечни звуци, вълни, гласове на чайки, вятър, пак вълни, вятър, силен вятър. И някой те вика, чуваш далечните стъпки, защото тревата танцува шумно в такт с тях. Някой те вика по име, но не се обръщаш, вече никой не те нарича така. Никой от както беше на 5. Защо се връщаш отново тук, какво си оставил? Този някой продължава да те вика, вятърът затихва, ти си готов да погледнеш зад себе си. Но вече не си ти, малките ти ръце не могат да разгърнат високата  зелена трева, виждаш я като танцуващо море, надигаш се на пръсти. Така правят децата, когато не виждат. Но ти разпознаваш силуета.
Пак вятър и вълни, и чайки. Облаците се завъртат като изпуснат балон. Тъмнина. А можеше да се обърнеш по-рано, преди да се събудиш.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пациенти

Ще си твърде шумен в библиотеката, ще носиш твърде ярка блуза. Ще бъдеш празната бутилка на пътеката, хайде, дай им неударената буз...