Отвара от хора

Пия ги, взимам ги на всеки три часа с вода. Когато усетя сърцебиене особено. Връзвам си ги около врата с марля  при болки в гърлото. За навехнато много помагат, отнемат всякакъв оток. Ще ти препоръчам всяка година да ги сменяш, обаче, че ставаш резистентен. Аз ли откъде съм чул? Е, това е ефектът при мен. "Хора" си е прилично универсално лекарство, можеш да го купиш като крем, капки, хапчета, спрей, но наистина трябва да си сменяш хапчетата от този вид редовно. Хубавото е, че всяка година излизат нови, така наистина са ефикасни. А защо ми предстои сърдечна операция, ли? Стига сега и ти, те са животоподдържащ препарат, нали знаеш, всички сме в краен стадий, на нас винаги ще ни трябва нещо радикално. Някои говорят за алтернативни методи, но аз не вярвам много-много. "Хора" били действали заради "плацебо" ефекта?! Пфф, глупости, поддържат ли ме - поддържат ме. Аз рискове не обичам. Нищо, че от тях ми сълзят очите и често ми трепти лявата страна. По-добре така, отколкото никак. Ти за какво спомена преди малко? Този препарат.. кажи го де.."Любов" си търсил по аптеките. Че те отдавна го спряха, бе, колега! Поредният фалшификат бил. Не, аз не съм го пил, ама така  съм чувал. Не си губи времето и парите, слушай ме мен какво ти препоръчвам.

Ето едно блистерче

Revelations

Take me to the moors

in a cold and misty morning, 

when the world around me sleeps

and I don't know where I'm going.

There I'll find You in the fog

where the noise around me seizes.

And I'll see You as my Rock

as wisdom comes in little pieces.

Не късай диви цветя

Не късай диви цветя, смисъл няма. В момента, в който ги изтръгнеш вече не са цветя, не са себе си, ще те одерат като за последно, но това ще е всичко, което ще ти остане от тях - отчаяна драскотина по ръката. Те не искат възхищението ти, удобната саксия, ненавиждат топлината на стаята. На тях им дай вятър, дай им дъжд и облаци. Смеят се в лицето на бурята и чакат есента с нетърпение. Странно, мислиш? Кой не иска да го скрият от студа, кой не иска да избегне края. Виждаш ли тези набръчкани листа и свити пъпки? Значи виждаш всеки боен белег, всяка загубена и спечелена битка със стихиите. А те, дивите цветя, са воини, плачат само  сутрин рано, когато другите спят. Ако някой ги  види, казват, че е от росата.

Дом

Не искам да забравя колко хубаво ми е, когато влакът спре на на 20 морски мили от теб. Не искам други миризми, други спомени, не искам нови мебели, не искам гълъби, искам чайки.

Не пръст, а пясък, дим от печки, дървено столче, старо пиано, искам старите каси на вратите с надрасканите имена и дати по тях. Искам да гледам хората отдолу нагоре и да не мисля за нищо повече освен за първия сняг и пързаляне с пантофи по улицата. Искам някой да ми стопли ръцете, когато се прибера, а с тях и сърцето.
 Но знам. Знам, че един ден всичко това ще го има само в горния ляв шкаф на сърцето ми, под тонове прах и стари опаковки от дъвки. А до мен, до мен ще стои едно малко същество, което тепърва ще пълни своя горен ляв шкаф със спомени.

Black and not

Тhe world was black and white,

only You came out with colour.

Аnd I did what I could,

but You burned my hidden tower.

Now all the world's the same

but You have fleshly faded.

And left me living here

yet, You left me painted.

Толкова ли е страшно, че си тръгваме?

Никой не обича сбогуванията. Тези с любимата блуза, с домашен любимец, със семейството, понякога и с несбъдната мечта. Защо се плашим, когато дойде време за "Довиждане"? Ще ни бъде ли по-лесно да живеем, сякаш това никога няма да се случи, сякаш всичко тук е вечно? Дали не се страхуваме, че някой ни напуска завинаги, без да сме дали всичко от себе си за него, без да сме му/ѝ казали, че светът ще бъде малко по-ветровит и хладен след нашето "Сбогом"? А ако аз трябва да си тръгна, дали не се страхувам, че никой не ми е казал, че светът ще бъде малко по-ветровит и хладен без мен?

Разговор до камината

- Не искам да те разочаровам, дете.. Какво си мислеше - раждаш се и светът те прегръща? Мислеше си, че снегът е бял, а нощното небе е черно? Че на мечето ти му е студено, ако е без пижама?  Дори и днес, след толкова години пак успя да се излъжеш, пак успя да те излъже. Да, хората се усмихват, те говорят убедително и те гледат в очите, но само за да огледат себе си в тях. - изцъка  с език Разумът, потри ръце от студ и понечи да си тръгне.
Тогава Сърцето стана, незабелязано  изтри сълзата в ъгъла на окото си. Сякаш не беше чуло и дума. После с тъжна усмивка отвори вратата пред него:
- Ето, ти винаги си тръгваш първи, а аз оставам да разравям  камината. Така дори и да замръзвам, ще се стопля...